Електронна безопасност и eTwnning

  • B4: Социални мрежи и социални медии

  • Въпрос 14: Необходимо ли е училищата да присъстват в социалните мрежи и медии онлайн?

    Участието на училищата в социалнa мрежa като eTwinning може да бъде ценен ресурс - от професионално развитие до реални примери в час по чужд език. Присъствието на училищата в други социални мрежи и медии обаче, като например Twitter, е гореща тема. Аргументите за и против варират от маркетинговите ползи от споделянето на положителни послания до риска от кибертормоз и уместността на онлайн приятелствата между учителите и учениците. Най-важното нещо, което трябва винаги да имаме предвид са онлайн правата и отговорностите. Освен че служат като инструмент за популяризиране на училищата, социалните мрежи имат още редица ползи:

    1. Професионално развитие от гледна точка на технически умения за работа със социалните медии.
    2. Използване на модерни, приобщаващи и алтернативни методи на обучение.
    3. Достигане до общността и родителите с помощта на Facebook групи, Pinterest, Yammer, Twitter и други.
    4. Насърчаване на комуникацията с родителите, ако са приятели на училището/класа/училищния проект във Facebook.
    5. Междукултурна комуникация с други училища.
    6. Езиково обучение.
    7. Съвместно обучение и споделяне с колеги и други професионалисти от сферата на образованието.
    8. Работа в мрежа с колеги от цялата страна и дори от целия свят.
    9. Интегриране на реални житейски примери в преподаването.

  • Въпрос 15: На колко години трябва да сте, за да можете да си направите профил във Facebook / Twitter / Snapchat?

    „Защо не мога да вляза във Facebook?“ – въпросът, с който много учители ще се сблъскат в даден момент, ако все още не са. С огромния брой налични социални медии е трудно да следите какво използват вашите ученици и кога. Според последните данни 78 процента от децата на възраст под 13 години - минималното възрастово ограничение за повечето подобни сайтове - имат поне един профил в социалните медии. Дори и при наличието на възрастови ограничения, много деца карат родителите си да им създадат профил, преди да са навършили необходимата възраст.

    За да научите повече за различните опции за поверителност и сигурност на най-популярните приложения, които децата и младите хора използват (а също и възрастните) в днешно време, кликнете тук.

  • Въпрос 16: Как трябва да се държа, когато общувам с други хора онлайн?

    Всички онлайн общности имат свои собствени кодекси за поведение, понякога наричани общи правила. В eTwinning например има Кодекс за поведение за всички регистрирани потребители. Много е важно членовете да знаят и да спазват нетикета, за да създадат добра работна атмосфера и да гарантират, че всеки се чувства сигурно. В повечето случаи това са само обикновени правила, добри обноски и други добри практики, които обикновено се наблюдават при всяко социално взаимодействие. Важно е обаче да се отбележи, че когато комуникираме онлайн ни липсва съществена част от информацията като тон на гласа, жестове и т.н. Поради тази причина е много лесно да се разбере погрешно казаното от другите или да се извадят думи от контекста.

    Полезни връзки: 

    1. eTwinning има свои собствени правила за нетикет. Вижте тук.
    2. Вижте насоките и правилата за поведение, прилагани в някои от най-популярните онлайн общности в днешно време:
    а. Facebook
    б. YouTube
    в. Twitter
    г. Instagram
    д. Snapchat
    3. Също така вижте проучването на Kent County Council
    4. Освен това прегледайте справочника за онлайн услуги на Better Internet for Kids (По-добър интернет за децата), който има за цел да предостави ключова информация за някои от най-популярните приложения, социални мрежи и други платформи, които в днешно време често се използват от децата и младите хора (а и от възрастните).

  • B5: Предизвикателства на онлайн комуникацията извън eTwinning

  • Предизвикателства

    Когато хората използват онлайн средства за комуникация, те често не си дават сметка за влиянието, което тяхното поведение може да има върху другите; това, което започва като шега, лесно може да се превърне в по-сериозен инцидент свързан с кибертормоз например. Младите хора също така трябва да са наясно, че в онлайн пространството хората не винаги са тези, за които се представят (освен в общност като eTwinning, където всички потребители биват проверявани). Ето защо е добре да им се помогне да развият присъщо чувство за самозащита в онлайн ситуации.

  • Въпрос 17: Какво трябва да направят учителите, ако учениците им са обект на онлайн тормоз?

    Ето няколко полезни съвета, които можете да използвате с вашите ученици:

    Знайте, че вината не е ваша. Хората понякога наричат спора между двама души „тормоз“. Ако някой обаче непрекъснато се държи лошо с вас, това е тормоз и не трябва да обвинявате себе си. Никой не заслужава да бъде третиран с жестокост.

    Не отговаряйте и не отмъщавайте. Понякога това, което агресорите търсят, е именно реакция, защото смятат, че тя им дава сила над вас. Не ги овластявайте. Що се касае до отмъщението, да си отмъстите на насилника ви превръща в такъв – и може да направи така, че един злонамерен акт да прерасне във верижна реакция. Ако можете, оттеглете се от ситуацията. Ако не можете, понякога хуморът обезоръжава или разсейва насилника.

    Запазете доказателствата. Единствената добрa новинa относно тормоза онлайн или по телефона е, че всъщност той може да се заснеме, запази или покаже на човек, който може да помогне. Можете да запазите тези доказателства в случай че нещата ескалират.

    Кажете на човека да спре. Това е изцяло във вашите ръце – не го правете, ако не се чувствате достатъчно комфортно да го направите, тъй като трябва ясно да заявите позицията си, че повече няма да търпите такова отношение.

    Потърсете помощ – особено ако поведението ви влияе. Заслужавате подкрепа. Вижте дали има някой, който може да ви изслуша, помагайки ви да осмислите случващото се и да се справите – приятел, роднина или може би възрастен, на когото имате доверие.

    Използвайте наличните технически средства. Повечето приложения и услуги в социалните медии ви дават възможност да блокирате съответния човек. Независимо дали тормозът е под формата на приложение, текстово съобщение, коментари или тагнати снимки, вземете мерки и блокирайте човека. Можете също така да съобщите за проблема на съответната услуга. Да се надяваме, че това ще сложи край на проблема - най-добрата стратегия за действие в тази ситуация е да не реагирате.

    Ако получавате физически заплахи, трябва да се обърнете към местната полиция (с помощта на родител или настойник) и да помислите да подадете сигнал до училищните власти.

    Защитете профилите си. Не споделяйте паролите си с никого – дори с най-близките ви приятели, които могат да не са ви близки завинаги – и защитете с парола телефона си, така че никой да не може да го използва, за да се представи за вас.

    Ако някой, когото познавате, е обект на тормоз, предприемете действия. Не бъдете страничен наблюдател - това може да овласти агресора и не помага с нищо. Най-доброто, което можете да направите, е да се опитате да спрете тормоза, като се опълчите срещу него. Ако не можете да го спрете, подкрепете човека, който е обект на тормоз. Ако този човек ви е приятел, можете да го изслушате и да прецените как да му помогнете. Обмислете заедно дали трябва да подадете сигнал за тормоза. Ако все още не сте приятели, дори една мила дума може да облекчи болката. Най-малкото, помогнете като не разпространявате злонамерените послания и не отдавате положително внимание на насилника.

    Допълнителни съвети, които да споделите с колегите учители

    Знайте, че сте късметлии, ако ученикът ви се обърне към вас за помощ. Повечето млади хора не споделят с родителите или учителите си за онлайн или офлайн тормоз. Така че ако детето е притеснено, не иска да ходи на училище или изглежда разтревожено, когато е на компютъра или на телефона си, попитайте го защо колкото се може по-спокойно и предразполагащо. Не се колебайте да попитате дали става въпрос за злонамерено поведение или социални проблеми. И така да е, не си правете заключение, че става въпрос за тормоз. Няма да разберете, докато не чуете цялата история, започвайки с гледната точка на вашето дете.

    Работете с вашия ученик. Две са причините, поради които е добре да включите вашия ученик. Тормозът и кибертормозът обикновено водят до загуба на достойнството или контрола над социалната ситуация и ако включите детето в търсенето на решения, ще му помогнете да си ги върне. Втората причина е контекстът. Тъй като тормозът почти винаги е свързан с училищния живот и нашите деца разбират ситуацията и контекста по-добре от възрастните, тяхната гледна точка е ключова за достигане до дъното на проблема и за намиране на решение. Може да се наложи да проведете лични разговори с другите, но уведомете детето, ако ще го правите, и след това му докладвайте. Става въпрос за живота на вашето дете, така че то трябва да бъде част от решението.

    Не бързайте да отговаряте, а помислете преди това. Възрастните не винаги си дават сметка, че могат да влошат нещата за детето/ученика си, ако действат прибързано. Голяма част от кибертормоза се състои в маргинализирането (унижаване и изключване) на някого, като насилникът смята, че това повишава силата или статуса му. Ако реагирате публично или ако връстниците на детето/ученика ви разберат дори за дискретна среща с училищните власти, маргинализацията може да се задълбочи – ето защо е добре хубаво да обмислите всяка реакция.

    Необходима е повече от една гледна точка. Разказът на детето/ученика ви за това какво се е случило навярно е напълно искрен, но не забравяйте, че истината за един не е непременно истина за всички. Ще трябва да чуете и други гледни точки и да бъдете непредубедени спрямо тях. Понякога децата се оставят да бъдат въвлечени във верижни реакции и често това, което виждаме онлайн е само част от цялата история.

    Това, което жертвите казват, че помага най-много е да бъдат чути – по-скоро изслушани - или от приятел, или от загрижен възрастен. Ето защо е толкова важно, ако децата се обърнат към вас за помощ, да помислите внимателно и да действате заедно с тях. Детето ще се почувства по-добре, дори само ако го изслушате с уважение.

    Крайната цел е детето/ученика ви да възвърне самоуважението си и да придобие по-голяма устойчивост. Именно това, а не да накажем някого, е най-добрата стратегия да се справим с проблема и да помогнем на детето/ученика да се „възстанови“. Най-голямата нужда на детето/ученика ви е да си възвърне чувството за достойнство. Понякога това означава да се опълчи срещу насилника, а понякога - не. Заедно, вие и детето/ученика ви можете да решите как да го постигнете.

    Един положителен резултат, за който не се замисляме често (или не чуваме в новините) е устойчивостта. Знаем, че човечеството никога няма напълно да изкорени подлостта или жестокостта, и също така знаем, че тормозът не е, както се е смятало от по-старите поколения, нещо нормално или тест за мъжество. Ние трябва да продължаваме да се стремим да го изкореним. Но когато все пак той се случи и го преодолеем – нашата устойчивост се увеличава. Тя не е нещо, което може да бъде „изтеглено“ или преподадено. Сдобиваме се с нея, когато се сблъскваме с предизвикателства и намираме начин да се справим с тях. Ето защо понякога е важно да дадем пространство на децата да го направят и да им покажем, че могат да разчитат на нас.

    За повече информация, вижте съветите на Connect Safely, НПО от САЩ.

    Също така прегледайте наръчника за родители на Cyberbullying Research Centre и този на Childnet.

  • Въпрос 18: Какво e кибертормоз?

    Кибертормозът – наричан още онлайн тормоз – е изключително комплексен проблем. Той може да бъде дефиниран като всяко поведение, което нееднократно кара човек да изпитва неудобство, да се чувства разстроен и/или застрашен. Това обикновено е преднамерено и може да бъде под различни форми – вербална, непряка и физическа.

    Онлайн тормозът може да бъде естествено продължение на тормоза лице в лице, като технологията предоставя на насилника допълнителен начин да тормози жертвата си. Понякога тормозът се случва без какъвто и да е мотив. На практика всички форми на дигитални медии могат да се използват за онлайн тормоз: неприятни текстови съобщения и снимки, изпратени от мобилни телефони; груби имейли, чат съобщения и постове в блогове и социални мрежи; злонамерени уеб страници, създадени с единствената цел да заплашват някого; виртуални обиди по време на игри в мрежа. Освен това (кибер-) тормозът може да бъде осъществен чрез изолация или изключване (например някой публикува съдържание, което и никой не го харесва или коментира).

    Кибертормозът се различава от другите форми на тормоз по няколко начина: той може да нахлуе в дома и в личното пространство на жертвата; потенциалният размер на аудиторията е много по-голям; разстройващите съобщения или снимки могат да бъдат разпространени с голяма скорост и трудно се контролира и/или премахва публикуваното или разпространеното по електронен път. Освен това поради безличната си природа, кибертормозът често има известен елемент на анонимност. Това би могло да насърчи хората да предприемат действия, за които не биха си и помислили в реалния свят, независимо дали като извършител, или като страничен наблюдател.

  • Въпрос 19: Какво мога да направя, ако установя, че в моя клас има случай на кибертормоз?

    Предприемете цялостен училищен подход за справяне с тормоза (кибер или друг тип). Ясно информирайте всички членове на училищната общност – ученици, учители, помощен персонал и родители – за стратегията. Всеки трябва да бъде осведомен какви са начините за подаване на сигнал и какви са последиците за тези, които участват в подобно поведение.

    Прегледайте ресурсите, създадени по проекта ENABLE - Европейска мрежа срещу тормоза в и извън училище.

  • Въпрос 20: Как да реагирате на неуместни публикации и снимки?

    Секстингът изглежда е проблем, който постоянно присъства в новините. Дефиниран е като обмен на съобщения или снимки със сексуална тематика и създаване, споделяне или препращане на голи или полуголи снимки със сексуален подтекст по мобилен телефон и по интернет. Изследванията показват, че секстингът се превръща във всекидневие за днешните тинейджъри. Повсеместното разпространение на технологиите, и по-специално на мобилните устройства, означава, че повечето млади хора имат камера и могат да правят снимки когато пожелаят, като понякога се допускат грешки. В голяма част от държавите съществуват правни последици за секстинга и в повечето случаи гола снимка на някого под 18 години се счита за незаконно изображение или изображение, свързано със сексуален тормоз на дете.

    Училищата трябва да осигурят възможности на младите хора да говорят за предизвикателствата, с които се сблъскват онлайн, и секстингът определено е едно от тях.

    Действията, които трябва да бъдат взети под внимание, включват:

    Уверете се, че всички са наясно какво представлява секстингът и какъв е подходът на училището към него и че това е отразено в политиката за закрила на детето.
    Уверете се, че училището предлага възможности на децата и младите хора да обсъждат и да разговарят по теми като секстинга.
    Погрижете се служителите да бъдат обучени и редовно да получават актуална информация, така че да са запознати с рисковете и предизвикателствата, породени от секстинга.
    Предоставете информация на родителите при необходимост и отчетете, че те вероятно ще бъдат шокирани, ако разберат, че децата им участват в секстинг.

    За повече информация и препоръки, вижте ресурсите и услугите на Childline.

    Освен това прегледайте ръководството на Съвета на Обединеното кралство за безопасност на децата в интернет.

  • Въпрос 21: Какво трябва да направите, за да помогнете на вашите ученици да се придържат към добри онлайн практики?

    Като родител и/или учител вие вероятно сте обучени да забранявате на децата ви да разговарят с непознати. Следователно много учители наблягат на това да обучат учениците си да не разговарят с непознати и по-конкретно с непознати онлайн. Малките деца са по-лесни за убеждаване за разлика от тинейджърите, които вероятно биха се противопоставили на забрана за общуване с онлайн непознати. Към ситуацията трябва да се подходи дипломатично, с множество възможности за обсъждане на въпросите и присъщите опасности, без да се повдига любопитството на младите хора или бунтарският им дух да правят това, което им е казано да не правят.

    Следната мнемоника (SMART) може да e от полза, когато говорите с вашите деца/ученици::

    S от safe (безопасно): Внимавайте каква лична информация споделяте с хора, които не познавате.
    M от meeting (среща): Вземете предпазни мерки, когато се срещате с хора, с които сте общували само онлайн. Кажете на някого къде и кога ще се състои срещата. Придържайте се към публични места и не се съгласявайте с нищо, което ви кара да се чувствате неудобно.
    A от accepting (приемане): Внимавайте, когато приемате файлове и информация от хора, които не познавате. Те могат да съдържат смущаващи съобщения или вируси.
    R от reliable (надежден): Винаги проверявайте дали информацията е от надежден източник; не забравяйте, че някои хора могат да не са тези, за които се представят.
    T от tell (съобщете): Винаги казвайте на доверен възрастен, ако нещо или някой онлайн ви кара да се притеснявате или да се разстроите.

    За допълнителна информация вижте насоките и дейностите към анимацията SMART Crew, разработена от Childnet International.

  • B6: Ден за безопасен интернет

  • Въпрос 22: Какво представлява Денят за безопасен интернет и как еТуинърите могат да се включат в него?

    През годините Денят за безопасен интернет се превърна в бележито събитие в календара за онлайн безопасност. Започнал като инициатива на проекта SafeBorders на ЕС през 2004 г., и превърнал се в една от най-ранните дейности на мрежата Insafe през 2005 г., Денят за безопасен интернет се разрасна отвъд традиционната си географска зона и сега се чества в повече от 100 държави по целия свят и във всички континенти. От кибертормоз до социални мрежи, всяка година Денят за безопасен интернет цели да повиши осведомеността за възникващите онлайн проблеми и избира тема, която отразява текущите притеснения.

    Центрове и комитети за безопасен интернет

    Insafe е европейска мрежа от центрове за безопасен интернет. Всеки национален център осъществява осведомителни и образователни кампании, поддържа гореща линия и работи в тясно сътрудничество с младите хора, за да осигури един доказателствен и мултистейкхолдерен подход за създаване на по-безопасен интернет.

    Денят за безопасен интернет също така се отбелязва и извън Европа. През 2009 г. беше представена идеята за комитети за Деня за безопасен интернет, които да подсилят връзките със страните извън мрежата и да допринесат за равномерното популяризиране на кампанията по света. В момента около 70 комитета в цял свят работят в тясно сътрудничество с екипа за координация на Деня за безопасен интернет, базиран в сърцето на Европейския съюз в Брюксел. Ако във вашата страна все още няма комитет за Деня за безопасен интернет, но бихте искали да сформирате такъв, моля, свържете се с нас.

    В подкрепа на Деня за безопасен интернет

    Този уебсайт осигурява глобална платформа за онлайн общността, където държавите и международните организации могат да демонстрират събитията и действията, проведени на местно, национално и международно ниво по случай Деня за безопасен интернет.

    В рамките на тези страници ще намерите изобилие от многоезични ресурси, които дават възможност на младите хора, техните учители и семейства да използват възможно най-добре онлайн технологиите. Това е пространство, където лидерите в областта на интернет безопасността могат да общуват с обществеността и да обменят идеи, знания и опит едни с други.